За Мечтите

Та за пръв път нещо, което искам да си го имам в Timeline-a. Седя си аз днес след един супер интересен семинар с Любен Белов за историята на НетИнфо и си слушам как някакви хора му задават въпроси и той им отговаря. Това в продължение на де да знам 15-тина минути. И едно момче го питаше някакви въпроси, което очевидно го познавам ама никаква идея от къде. Поговорихме си после и се оказа, че сме седяли в една стая на матурата по български след 12 клас и това, с което ме е запомнил е, че съм търсил от някой да наема Lamborghini за един ден. Бях го забравил това, но вярно беше така, цялата зала ми се смееше. Бях събрал 1000 лева от програмистката ми заплата и много исках на бала ми да съм с Lamborghini. После се замислих Защо и се върнах много назад.
Всичко започна, когато бях малък. Не знам колко малък, но съм бил около метър. Да кажем 6 годишен. На морето сме и аз нещо се разхождах по улицата и бам до мен спира едно оранжево Lamborghini. И аз бях “Такова ще карам като порасна”. 😀 От тогава това ми е мечта. Всеки си има неговата, подсъзнателно си я знае, някой иска кола, друг жена, трети щастие, пети да стане космонавт и т.н. Моята беше малко материалистична признавам. 😀
Отиваме 12 години по-напред и съм на матурата трети ден си търся Lamborghini, в интернет, по улицата някой с такава кола, по автокъщи, а бе общо взето питах всеки. Явно съм питал и някой на матурата. Много ми се смяха.
Честно казано цял живот някой ми се смее. В футбола, като започвах с гребането, когато учех програмиране, сега с Iris. Преди няколко седмици в Благоевград като реших да разбия сам финансовата индустрия с проекта ми посветен на Кондьо Muni.Money. Като реших да стана йога инструктор, а не можех да се наведа по надолу от коленете 😀
И не си намерих Lamborghini. И си бях с Skoda-та на бала и минах пред легналия полицай в студентски град с 120 и за малко един приятел, който беше излезнал през прозореца не изпадна 😀
Но преди няколко месеца си сбъднах тази мечта и беше много яко, а стана случайно. Събирах си пари да отида в Париж там видях, че го има като атракция и половин час си въртях из Париж с Lamborghini покрай Айфелови кули, мостове, рекички и т.н. Имам една любима реплика на Steve Jobs:

“You can’t connect the dots looking forward. You can only connect them looking backwards. So you have to trust that the dots will somehow connect in your future. “

Важно е да мечтаем. Важно е никога да не се предаваме. Важно е да бачкаме здраво, за да постигнем мечтите си. Какво като малко ще ни се посмеят. Тези гласове избледняват. Както е казал Ганди:

“Първо те игнорират, после ти се смеят, после се борят срещу теб, след това побеждаваш.”

Още си спомням последното изречение, което написах на матурата. Около 3 страници изливах хейт в формата на есе и беше супер безсмислено, но накрая исках да завърша с нещо поетично. “Не ме интересува за вашата матура, аз искам да живея, да летя. Да следвам мечти и да ги победя”
А вие за какво мечтаете?
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on Tumblr