Какво е Iris и как се появи?

Защо постоянно го рекламираш, какво по дяволите е и защо да ми пука?

Напоследък доста хора ме питат този въпрос и обвинявам себе си, че досега не съм му дал хубав отговор. И аз съм човек и аз се уча, хубаво е, че съм спамил достатъчно, че всички да знаят, че правя Iris, но съм изпуснал нещо. Да обясня на човешки език какво точно е Iris и откъде се появи.

Историята

Нека започна като се върна малко назад. Когато бях малък никога не съм имал проблеми с очите, зрението ми беше перфектно и въобще не съм се и замислял за тях. Живеех си на село, шляех се наляво надясно, играехме разни игри и така.

Започнах да пораствам и когато бях на 10 купиха на сестра ми първият компютър и аз само я молех да седна малко, за да играя някоя игра, а тя си пишеше по цял ден с някой и ме игнорираше. Това да си жена е много тегаво, на мен никой не ми пишеше. Аз просто исках да си играя в Kefche, а не можех да се доредя. Все пак, когато идваше моят ред, включвах компютъра, чаках 30 минути да зареди, още 20 да се отвори браузъра и след още 10 ме гонеха. Беше много тъпо.

Тогава тренирах футбол и въобще не ми пукаше за програми, интернет и т.н. Просто исках да играя GTA. Родителите ми обещаха, че ако влезна в училище за компютри ще ми купят един, защото ще ми трябва и аз се нахъсах. Все пак ставаше въпрос не за каква да е GTA ами за San Andreas. Можеше да караш мотор там и да летиш с трактори.

В периода между 10 и 14 години се опитвах да си инсталирам разни игри и да им слагам кракове. Така малко по малко започнах да разбирам как се използва компютъра и научих клавишните комбинации Ctrl+C и Ctrl+V. Това е нещото, което беше повратен момент сигурен съм.

На 14 влезнах в такова училище за компютри и т.н. и т.н. и на 17 след много прочетени книги и много код започнах да работя като програмист. Тогава за пръв път почнах да си слагам капки за очи. Нещо мониторите бяха много гадни и много ме товареха. Та тубичка след тубичка мина една година и отидох на очен лекар, защото си бях напълнил цялото шкафче с празни тубички за очи.

И бам, момчето с перфектно зрение има диоптър 1-ца. Седя гледам докторката, гледам се и мигам на парцали. Следващата година положението се влошаваше. Успоредно с работата правих една моя игра, имах домашни в училище и отделно започнахме да използваме Facebook от време на време и часовете пред компютъра ми станаха 14-16 на ден.

На връх 19-тият ми рожден ден дадох обещание пред себе си, че ще си оправя очите и зрението. Много хора не знаят, но тогава ми беше първият път когато фалирах и четвъртият или петият ми бизнес провал.

Първо отделих половин година да разработя една игра за мобилни телефони, която се провали и имаше цели 58 изтегляния (главно от мен и от приятели, които ми се смееха колко бъга има), а после вложих всичките си събрани пари тогава към 5 хиляди, за да купя части и да сглобявам 3D принтери. 1 година по-късно не можах да продам нито един и ми беше много гадно. Хората искаха да принтират пари, а моят принтер можеше да прави само пластмасови модели и храна.

Както и да е, оживях, мина един месец, взех си заплата и реших да си погледна малко очите и зрението. Почнах да си чета разни работи за очите как работят, защо ни болят, сложих си един таймер на телефона да ми напомня да ставам от компютъра на всеки 30 минути и да гледам надалече, после си сложих една програма на компютъра, която беше много зле, но ми напомняше да ставам.

Разбрах, че синята светлина има вреден ефект върху очите и си сложих още 1-2 програми. Писах на разработчиците, защото исках да ми добавят нещо, но никой не ми отговори и така.

В същото време говорех с приятели и ги навивах да участваме в едно съзтезание на Microsoft – Imagine Cup, защото наградата за световните шампиони беше 50 000. С това ги спечелих явно, защото събрах всичките супер звезди, които познавах. Топ топ най-добрите ми приятели в кода, дизайна и хардуера. Даже логото и част от дизайна на Iris още е същият, който едното момче направи тогава. Кода, понеже разбирам от това го преписах 5-6 пъти, но логото е уникално, въпреки че и то не беше първият вариант.

Въртяхме си идеи, минахме през пречистване на вода и устройство за гонене на комари до безжично електричество. Не си спомням как, но се спряхме на това да направим приложение, което да ти засича миганията и да ти напомня да мигаш по-често. Интересното е, че днес това е нещото, което никой не използва в Iris.

Идеите са хубаво нещо, но всички знаем, че не струват нищо. След 2 месеца яко бачкане, всички се разцепихме, всеки ден нови версии, яко спам в социалните мрежи и много код и безсънни нощи накрая спечелихме тук в България, но загубихме на полуфиналите. Нахъсах останалите после да намерим инвестиция и да правим стартъп, но всички ни отрязаха и ни казаха, че това, което правим е супер тъпо и безсмислено.

Последно си спомням как препсувах всички инвеститори и изнесох някаква реч, която трябваше да е супер мотивираща, нещо от сорта на: Не ни трябват пари и инвеститори, айде ще бачкаме по 16 часа всеки ден и ще успеем да изкараме някой лев след 1 година. Аз принципно съм си откачен, обаче май не успях да мотивирам никой и Iris умря.

Следващите месеци всичко си беше по старо му, работа и код. Нещо обаче все ме човъркаше, че не трябва да го заебавам този проект. Минаха няколко месеца и някакви хора не знам от къде и как са разбрали за сайта, но почнаха да ми пишат за бъгове и да ми искат разни работи да добавя. Аз разбира се им отговарях, че проекта е прекъснат и вече не се поддържа.

И тогава един ден получих e-mail. Беше от човек, който е търсил с месеци софтуер, който да му променя яркостта на екрана и пишеше буквално, че ни обича и че сме му спасили живота.

Тогава си казах това е. Ще го направя. Ще направя бизнес от това и ще направя най-разцепващият софтуер. Само че този път, ще е различно. Ще го направя сам и ще дам всичко ама всичко, което имам.

Говорих с останалите, никой нямаше нищо против да продължа проекта сам, написах на един лист какви бъгове трябва да се оправят, писах на всеки един човек, който беше дал feedback за софтуера и му казах Iris е в разработка, от днес аз съм най-добрият ти приятел, може да ме търсиш 24/7 и ти обещавам, че ще ти отговоря до 15 минути, от теб искам само да го ползваш и да ми казваш как е.

Една седмица по-късно напуснах работа и зарязах университета и започнах нон-стоп да пиша код, статии, да говоря с потребителите и да го промотирам.

Това беше юли миналата година и така до днес. Накратко това е историята за самият старт. Юли беше ден нула. Следващата година беше най-трудната физически и психически в живота ми и не е станало по-лесно. Напротив, с всеки изминал ден става все по-трудно.

В момента Iris има над 100 000 изтегляния и се ползва в над 140 държави, а аз вече не нося очила, въпреки че отново седя по 12 часа пред компютъра.

Какво е Iris?

На първо място Iris е софтуер. Софтуер е програма, която се инсталира на компютър или телефон. Това е начинът по който го разпространявам.

Главната цел на Iris е да ти прави монитора полезен за очите. И тук идва въпроса, хубаво де ама как, какво точно прави?

Мониторът ти е като слънцето, излъчва всички цветове в определена яркост. През деня е добре да сме навън и да седим на слънце, но през нощта не е нормално да гледаш слънцето. Самото ни тяло не реагира добре на светлината вечер и това е причината да не можем да заспим няколко часа след като седим до късно пред компютъра.

Цялата тази работа със съня се дължи главно на един цвят и това е синият. Когато вечер гледаш много синя светлина не можеш да заспиш. Това си има научно обяснение и е доказано, но си обещах да не използвам сложни думи.

Това, което прави Iris е, че прави мониторът ти да излъчва по-малко синя светлина вечер и го прави един такъв леко червеникъв. Малко е странно в началото, но след няколко дни не можеш да живееш без него и спиш като бебе.

Другото главно нещо, което прави е, че ти намалява яркостта на екрана без flicker. Flicker е премигване на екрана. То се случва много пъти в секунда, почти не го забелязваме, но е страшно вредно за очите. Iris го премахва и по този начин прави монитора да не свети силно без вредните ефекти на премигването и да е като книга през нощта.

През изминалите месеци правих и много други иновации, но това са 2те, които хората най-много харесват и които след няколко дни ще бъдат в една малка програма, която се казва Iris mini. Тя ще е безплатна и ще прави всичко автоматично. Само я цъкваш 2 пъти и забравяш за нея.

Досега просто Iris беше насочен към по технически грамотни хора, но това ще го променя. Iris mini е за всеки, автоматичен, малък и безплатен. Когато го пусна след няколко дни просто го пробвайте и ми кажете, че не е най-якото нещо на света.

Iris е резултат на програмиране всеки ден по над 10 часа от моя страна за последната година. За мен Iris е една мечта, за някои хора е най-готиният софтуер, за други е просто тъпотия, която им прецаква цветовете на екрана.

В бъдеще ще се опитвам да обяснявам по-добре и по-човешки какво точно прави, но препоръчвам на всеки просто да го пробва, за да разбере за какво говоря.

И ако някой има въпроси, може да пише в коментарите, на лично съобщение или да ми се обади по телефона.

П.С.
Ето бета версия на новият Iris mini, който е насочен към всички, ако някой иска да го пробва: http://iristech.co/download/1484/
Това е официалният сайт на Iris на английски http://iristech.co/. Тук има много статии за това как работи и какво прави.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on Tumblr