Модел за подражание

От няколко години прекарвам адски много време в търсене на начини за това как може всички да живеем по-добре. Или в частност за България – как може да оправим всичко счупено.

И колкото повече си мисля, толкова повече разбирам, че въпросът не е в парите. Парите винаги са страничен ефект на това колко струва всеки отделен човек. Не може също да се обвиняват и отделните хора, защото всеки човек е резултат от нещата, които е преживял и навиците, които си е изградил.

Колкото повече въртим лентата, толкова повече се вижда реалният проблем, който трябва да се оправи и това е основата, на която се гради човешкото поведение. Тази основа се гради в първите години от раждането на дадения човек и е копие на нещата, които вижда около себе си. Копие на мисленето и навиците на най-близките ни хора, приятелите и семейството.

И затова средата, в която живеем е толкова важна. Аз вярвам, че всички се раждаме равни и изборите, които правим всеки ден определят това какви ще станем. Колкото повече време отделяме на нещо, толкова по-добри ставаме в него.

Проблемът е, че нямаме модел за подражание и това е така още от най-детска възраст. Родителите са токсични, учителите са токсични, приятелите ни са токсични, да не говорим за елита от хора, които постоянно гледаме по телевизията и по интернет.

Цялата тази токсична среда изгражда токсични навици – пушене, пиене, наркотици, кражби, мрънкане, обвиняване, бездействие, мързел, скатаване, сочене с пръст и деградация. Деградация, която върви все по-надолу с всяко изминало поколение.

Цялата тази токсичност изгражда хора-боклуци. Хора без принципи и мечти, които просто живеят винаги на дъното. От тук идва и проблемът с парите. Дори и някой такъв човек да получи повече пари, той няма да знае какво да прави с тях и ще се върне към нормалното си мизерно съществуване. И всички сме виновни за това. И аз и ти, и всеки който познаваш, всички.

Нямаме модел за подражание, а ни е адски нужен. Както се казва: “Ако дадеш на човек риба, го храниш за ден, но ако го научиш да лови риба, му даваш храна за цял живот.”

Аз като малък също израснах без такъв човек и не знам по какво стечение на обстоятелствата и откъде го извадих този късмет, но с времето се появиха много различни хора, които ме научиха на много неща.

Затова в днешно време се опитвам всичко, което науча да го кажа на максимално много хора. Затова отделям доста време за писане и се опитвам да пиша винаги качествена и полезна информация. По този начин връщам услугата и мисля че това е истинският път към растежа. Ако всички споделяме всичко научено с всички, всички ще сме по-умни, по-талантливи и ще вървим нагоре.

Когато бях малък нямах модел за подражание, затова сега искам с всичко, което правя да бъда човекът, на който тогава исках да приличам.

Това се простира до всичко. Като започнем с това, че съм си изкоренил почти всички вредни навици. Не пия, не пуша, спортувам, уча много и искам ако някой някога ме види да му покажа, че това е по-готино и по-забавно.

Въпреки че се занимавам с програмиране, гледам в свободното ми време да правя адски разнообразни и ненормални неща и да се срещам с хора от всякакви социални кръгове. Честно казано искам да направя програмистите секси. Искам след 10 години да си програмист да е по-секси от това да си мутра.

Преди да си хвърля боклука на улицата се замислям и търся кошче. Преди да напсувам някой се замислям. Преди да се изсмея на някой се замислям и му пожелавам успех.

Това са все някакви такива малки неща, но не са 1 или 2 хората, които ми благодарят, че съм ги мотивирал с нещо. Сега са 100, след година 1000, след 10 години 1 милион и от тези хора ще има няколко, които ще направят същото. Опитайте и вие. Споделяйте знанията си и си спомняйте, че все има някой, който ще копира нещо от вас и ще ви подражава.

Вярвам, че ако всички се опитваме да бъдем, човекът на който искахме да приличаме, ще живеем в един по-добър свят.

На снимката: Muhammad Ali

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on Tumblr