Хората в сянка

Предната седмица Iris стана доста популярен тук в България. Много хора ми писаха да ме поздравяват и да ми честитят. От една страна много се радвам, защото навсякъде имаше само позитивни и окуражаващи коментари, но от друга ми е много неудобно, защото истината е, че аз съм никой и съм просто един продукт на времето, което адски много хора са отделили в мен.

Доста хора си мислят, че едва ли не съм някакъв гений-свръхчовек, който всичко е направил сам. Това не е така, никой никога не е постигнал нищо сам. Аз не мисля, че да те дават по телевизията е кой знае какъв успех, но това е друг въпрос. За мен успехът се измерва в това колко живота си променил, а не колко хора знаят за теб.
Страшен късметлия съм, защото през живота ми са минали доста хора, които са ме учили и са ме променяли към по-добро.

Като се започне още от основното ми училище. Имах страхотни учители, въпреки че 16 ОУ беше някакво кой знае какво училище. В 6 клас учителката по Физика видя нещо в мен и инвестираше супер много време за това да ме подготви за Олимпиади. Не съм постигнал нещо много участвах за по-горният клас и се класирах в първите места, но самото отношение беше адски важно.

Родителите и роднините ми винаги са ми помагали. Баща ми отделяше всеки ден по няколко часа в продължение на години, за да ми помага да се науча да играя футбол, въпреки че за нищо не ставах. Спомням си как цяло лято, всеки ден ходехме по поляните, за да тренирам и пак бях много зле. Ако не беше той никога нямаше да стана добър в какъвто и да е спорт.

Баба ми ме научи на математика и да смятам. Всеки ден до 7 клас и всяка седмица след това ходех при нея, за да решавам задачи. Ако не беше тя, никога нямаше да се науча на логическо мислене и никога нямаше да стана програмист.

ТУЕС просто беше най-уникалната среда за развъждане на програмисти. Страхотни учители, страхотни хора. Там беше готино да си зубър. С приятелите от там си говоря и до днес и даже с някои от тях направихме и първите версии на Iris. Докато технологичният стек на Iris съм го правил аз и го пренаписвах няколко пъти, логото и началните графики не са мое дело.

Създателите на Телерик, Наков и академията им, където се учех на програмиране 1 година.

Start it smart, Шарков, Рали, Ники, Стоян, Pre-accelerator-ът и всички други хора, които ми дадоха старт в предприемачеството. Тези неща, които ми дадоха те за няколко месеца не могат да се заменят срещу никаква сума пари.

Гребането, Академик, Армеец и въобще цялата спортна среда, които те учи на дисциплина. Стойна и Румяна, които бяха единствените хора, които тогава ми дадоха шанс, дадоха ли лодка и ми позволиха да тренирам нормално няколко години.

Всички приятели, които съм имал и всички жени, с които съм излизал. Те ме научиха как се говори с хората, как се градят човешки взаимоотношения и тези другите такива работи в живота.

Студиото в Gameloft, където 2 години попивах като гъба знание от адски умни хора и се научих да програмирам горе-долу професионално.

Даниел Петров, за това, че заради него си излекувах всичките контузии, направи ме йога инструктор и ми позволи да преподавам в няколко зали за един период от няколко месеца.

Сега примерно Салса Ритмо за това, че ми дават да ходя допълнително. Нали това ми е просто някакво хоби, но без него ще се побъркам от страшно многото напрежение и го предпочитам пред това да пия и пуша за успокоение.

Хората, чиито книги съм прочел, а те са няколко хиляди, просто, за да се образовам и да не съм неграмотен.

Даже преди да започна училище имаше няколко момчета на село, които ме учеха как се поправят колела и си правехме една рикша.

Въобще сигурен съм, че има някои хора, за които просто сега не мога да се сетя, но ще съм им безкрайно благодарен винаги.

Това не е край на някаква история, а един процес. Искам и аз така да помогна на максимално много хора, но просто тези моменти, в които някой се сеща за теб са няколко минути на всеки няколко години и исках само да спомена всички хора без които всичките тези статии, репортажи и интервюта никога нямаше да се случат.

Общо взето всичко, което някога съм постигнал е благодарение на адски много други хора. По-скоро поздравявайте тях, защото ако не бяха те, за нищо нямаше да ставам.

Ето линкове за статиите за които говоря:
http://www.dnevnik.bg/istorii_na_denia/2016/09/25/2831560_programistut_koito_izmisli_prilojenie_za_da_ne_nosi/

http://news.bnt.bg/bg/a/blgarin-szdade-programa-koyato-pazi-snya-ni-ot-svetlinata-na-monitora

http://www.bgonair.bg/science/2016-09-28/balgarski-programist-sazdade-prilozhenie-koeto-predpazva-ochite

http://uspelite.bg/daniel-georgiev-pobeditelite-nikoga-ne-se-otkazvat–1

https://www.youtube.com/watch?v=VzaK68bbwvA

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on Tumblr