Как се прави медиен бум?

Доста хора ми пишат, за да ме питат как точно става работата с това да пишат статии за теб или да те дават по телевизията.

И с тази публикация искам да напиша нещата научени от моят опит. Аз нямах възможността някой да ме научи и от една страна имах доста късмет. Не знам дали ще ви дам правилните отговори, но обещавам да съм искрен.

Първото най-важно нещо, което всеки който иска да популяризира себе си или някаква кауза е, че нещата не стават случайно.

Под случайно имам в предвид, че още преди година писах на BTV, че правя иновативно приложение за компютър и т.н.

Доста пъти предлагах на хора, които са журналисти да разкажат моята истории и тази на Iris, но много пъти ме отрязаха.

Примерно BTV се съгласиха, но после разбраха, че съм на 19 години и съм прекалено голям. Те търсели хора под 18 години. Сещате се още от преди колко време започнах да опитвам. Преди няколко дни направих 21 години и да кажем, че това беше преди година и няколко месеца.

Вестниците ми казаха не, защото не било достатъчно сензационно. Говорих и в радиото за виртуална реалност, но пък очите не бяха толкова cool и сензационни.

Август месец тази година реших, че не съм опитал всичко. Намерих Facebook или контакт на всеки журналист за който мога да се сетя и просто ги добавих като приятели. Бях си казал, че през няколко дни ще пиша на всеки и ако всички ме отрежат, поне ще знам, че съм опитам всичко и не струвам.

Писах първо на Лили от Дневник, защото си мислех, че ще е добра отправна точка. Странно как, но тя се съгласи. Видяхме се, разказах и моята история, на нея и хареса и ми каза, че ще ми прати статията като е готова.

И тук е моментът да кажа нещо изключително важно. За да направиш медиен бум, трябва да имаш интересна история.

Това е най-важното нещо. Моята история явно е интересна. Отказах се от всичко за Iris, всички ми се подиграваха, никой не искаше да инвестира, финансирах си го сам, гладувах, продавах картони, продавах очила, продавах и вафли даже.

Работих много, напуснах си работата, зарязах университета, изнесох се от вкъщи, изпокарах се с всички, които познавах, изядох доста емоционален боклук и 1 година просто седях и програмирах по цял ден без да знам какво ще излезне накрая.

Както и да е, статията в Дневник беше началото. Друго важно нещо е, че бях писал на Светлин Наков няколко месеца преди това ако иска да сподели Iris, защото е софтуер, а той е софтуерна звезда и т.н.

Тъпо и досадно от моя страна, но пък трябваше да пробвам както се вика. Не се съгласи, но явно му бях направил впечатление и да кажем, че той е главният виновник за това Iris да стане популярен.

Не знам как и защо, но беше споделил статията в Дневник. От там започнаха много споделяния, някакси е стигнало и до мои приятели и познати, които също решиха да споделят и тези споделяния направиха тази статия Viral за няколко часа.

Под Viral разбирайте, че статията за мен в Дневник е една от най-четените статии в историите на сайта. Единствено земетресението в Перник преди няколко години е било толкова популярно.

Все пак да сравняваш природна аномалия с софтуер за очите е много странно и същевременно ме радва доста. Дотук всичко е ясно и процедурата е ясна.

Намираш си някоя медия, пишеш им и им разказваш историята ти, но спомняте ли си, че бях добавил всички журналисти като приятели в Facebook. Да, точно така, случайно стигна до всички и започнаха да ми пишат с покани за интервюта.

Аз разбира се, знаех че това е шансът на живота ми и не трябва да го пропускам и казвах на всички “да”. Да, обаче тогава започнах да разбирам нещо, което никой не ми беше казвал никога:

Всички медии искат да са първи.

Това е важно за тях, ако отразиш първи сензацията печелиш най-много пари. И когато стигнеш до този момент ще имаш една морална дилема. Нека ви разкажа какво имам в предвид.

Първа с мен се свърза Лора от Bulgaria On Air. Bulgaria On Air е моята любима телевизия, защото говорят за иновации и въобще дават качествен материал за предприемачи.

Уговорихме репортаж за сутринта на следващия ден и ме помоли ако може да не приемам на други телевизии преди това. Нещо, което както се досещате е важно за всяка телевизия.

Дадох си думата тогава и казах “добре”. Виках си на ум: “Каква друга телевизия, аз не мога да повярвам, че даже имат интерес.”

1 час по-късно обаче ми се обадиха от Nova и искаха да снимат веднага и да пуснат Iris във вечерните новини.

Още 1 час по-късно БНТ.

И тук точно идва тази дилема, пред която си мисля, че всеки се е изправял или ще се изправи. Nova e най-голямата българска телевизия и това да се каже ми беше шанса на живота.

Предполагам, че ако бях казал веднага “да” тогава, сега и аз и Iris щяхме да сме 10 пъти по-известни и цяла България щеше да ни знае, но аз се спрях.

По принцип не съм най-перфектният човек, но се опитвам да имам поне някакви принципи. Мой много важен принцип е това да съм честен и коректен с хората. Вече бях дал обещание и ако се бях съгласил веднага значи думата ми не струва абсолютно нищо.

Избрах просто да им кажа, че вече съм дал обещание на Bulgaria On Air и ако искат просто да се чуят с тях и да се разберат, защото искам да съм коректен към всички.

Общо взето целта на повечето телевизии е да пускат репортажите поне в един ден ако не първи и щях да съм много некоректен ако поне не им кажа.

В Nova за разлика от другите телевизии новините се правят на същия ден и не могат да планират нещо за следващият ден. Съгласиха се, че ако още имат интерес на следващият ден ще снимаме и ще ми се обадят.

Обадиха ми се, но както се досещате нямаха интерес, защото беше станал някакъв скандал в политиката и просто Iris не беше толкова важен.

На следващия ден записахме репортажи с БНТ и Bulgaria On Air и след това и двете телевизии ги пуснаха в един ден.

БНТ разбира се, искаха да изпреварят On Air и го пуснаха в 6 часа сутринта в новините и после в вечерните, но аз за мен бях прозрачен, бях свързал репортерите, които ме интервюираха, те се бяха разбраха и си изпълних обещанието, което бях дал.

След това разбира се, имаше и по други телевизии, Канал 3, ТВ Европа, ходих няколко пъти до радиото и т.н., но ви разказвам това, защото беше важен момент.

Истината е, че да те дават по телевизията не е сложно. Трябва да имаш интересна история и някой на който да я разкажеш, но тези морални дилеми, мисля че ще се случат на всеки, когато стигне този момент.

Вариант 1 е да преебеш някой и да станеш популярен, а Вариант 2 е да не избухнеш толкова, но да останеш верен на принципите си.

Дали съм бил прав или крив не знам. Доста приятели ми казаха след това, че трябваше да кажа “да” веднага и на Nova. Даже, мисля че, всички ми казаха, че съм сгрешил тогава. Аз за мен и още 100 пъти да трябваше да решавам, пак щях да направя същото и просто да съм честен към всички.

Няколко неща отделно от това.

Не е трудно да направиш медиен бум, но в живота си имаш само 1 шанс. Бъди сигурен, че това за което искаш да говориш е нещото, на което ще си посветиш живота. Преди Iris имах доста други провалени проекти и се радвам, че не получих своят шанс тогава.

Внимавай какво си пожелаваш. След такива медийни изяви хората започват да те гледат по различен начин. Аз лично се чувствах доста притеснен и под напрежение няколко седмици след това, защото никой не се държеше с мен като преди и само чаках да отшуми.

Цялата тази работа е стрес. След такива медийни изяви трябва да отговориш на много съобщения и много e-mail. Хората купуват, то е бъгаво. Всички плачат и ти пишат, че е бъгаво. Някоя баба не знае с кой бутон на мишката да кликне иконката и ти трябва да и помогнеш и т.н.

Нормално е да започнат да ти пишат и разни кифли, които си мислят, че ще ги водиш в Дубай или че ако ходят с теб ще ги направиш известни. В зависимост от това какъв човек си, оставям на теб изборът дали да се възползваш от новият ти Playboy статус. Аз лично се отвращавам от такива момичета.

Не е толкова важно. Да, баба ми се похвали на всичките други баби и вече не ми повтаря всеки ден колко съм тъп, че прекъснах университета и родителите ми вече не ме мислят за тотален провал, но отделно от това, за какво ти е?

Сериозно, за какво ти е? Да, хората около теб почват да си мислят, че си станал голямата работа, но това не е яко. Преди всеки ми разказваше как е и какво се случва около него и на мен ми беше адски интересно просто да ги слушам и да си прекарваме готино, а сега всеки разговор ми е: “Какво става с Iris? Как върви?” и аз се притеснявам, че навсякъде трябва да се държа на ниво и да давам добър пример за подражание, защото все някъде там ще има малко програмистче, което ще реши, че знам какво правя и ще ми копира поведението.

Ще ви издам една тайна, нямам си и на идея какво правя.

Да станеш известен, за да станеш известен няма смисъл. Ако имаш някаква кауза, която искаш да достигне до повече хора давай, но иначе няма смисъл.

От една страна е хубаво, но от друга не чак толкова. Хората ще започнат да те обиждат и мразят без въобще да те познават. Също така ако направиш някоя тъпотия ще дадеш лош пример и освен приятелите ти, за нея ще разберат и още няколко хиляди човека.

Аз доста време обмислях дали си заслужава преди да го направя и ако не беше заради Iris нямаше да го направя. Просто не виждах друг начин как да направя здравето и предпазването на очите секси. Както винаги, всеки решава за себе си.

Колкото до моралните дилеми,

За хората като цяло не знам, но мисля че всеки мъж трябва да държи на думата си и да не казва нещо, което няма да изпълни.

Защото ако трябваше да избирам между това да стана известен с предателства и това никой да не е чувал за мен,

Аз избирам да съм никой.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on Tumblr

Submit a comment