I spend the last 2 years reading all I can about marketing.
Popups, Lead generation and all this stuff works, but you know what?
Popups suck. Trying to squeeze every dollar from somebody is stupid.
It’s better to have $1000 per month less and 50 hours per week more than to waste your life manipulating more people into buying.
E-mail and phone collection are good. It gives you a way to write to people.
But popups, ads, a/b testing, and landing pages suck.
“What are you going to do next?”
“Any new projects?”
Don’t listen to this.
It’s a trap.
Made to make you miserable.
Focus. On 1 thing.
It’s no fun to have 10 projects and 5 companies.
Tried it. Almost killed myself and went bankrupt.
No fun. Fuck people and their advice.
Do less, make less, care less. Fuck more.
Едно от най-странните неща, които започнах да правя след няколко години програмиране е, че започнах да пиша бавен код.
Звучи нелогично и странно, но е така и това беше едно от най-трудните неща, които съм променял в стила ми на програмиране. Замислете се за малко. Най-бързият възможен код ще е само 1 функция и това е. Ако успеете да набутате всичкият ви код и всичките ви системи в 1 функция няма да имате ненужни абстракции, ще имате малко променливи, няма да се губи време от работа по стака, няма да има полиморфизъм и няма да има нищо, което да забавя бързодействието на софтуера ви. Да, но това е дебилно и колкото повече изучавах великите програмисти, толкова повече започнах да забелязвам колко много абстракции ползват и колко бавен код пишат.
И това се отнася за всичко. Само погледнете кода си и се опитайте да нямате функция над 10 реда. Сигурен съм, че ще прекарате седмици и ще създадете поне няколко стотин нови функции. Това ще направи кода по-четим, самодокументиращ се, но и ще го забави факт.
И тук идва един от най-нелогичните ми съвети. Опитвайте се да пишете бавен код. Така ще станете добри програмисти.
